„Малката Газа“: Скърбещи близки Израел е убит в бежанските лагери на Западния бряг
Тулкарем, окупиран Западен бряг – „Видях го и коленичих над тялото му, без да знам какво да правя . Цялото му лице беше окървавено, пълно с шрапнели – и кракът му беше отрязан.”
Това са думите на Мохамад Сааида, чийто 14-годишен син Муджахед беше ударен от израелски въздушен удар, докато играеше футбол с приятелите си в бежански лагер Нур Шамс в северния окупиран град Тулкарем на Западния бряг на 19 октомври.
Веднага след нападението израелските сили попречиха на линейките да стигнат до тийнейджъра, докато той се бори за живота си повече от час, според семейство Сааида и Палестинското дружество на Червения полумесец (PRCS). Една линейка дори беше ударена от автомобил на израелската армия по време на нападението на 19 октомври, според PRCS.
Други четири момчета бяха тежко ранени при атаката и по-късно починаха – заедно с още осем предимно млади мъже.
Сааида – седнал със съпругата си, другите си двама сина и трите си дъщери – си спомня как глухият му син Юсеф тичаше към семейния дом, носейки тялото на по-малкия си брат мигове след като кварталът беше разтърсен от силната експлозия.
„Стоях отвън близо до ъгъла, където Муджахед играеше футбол с другите деца, когато беше изстреляна ракетата“, каза Сааида. „Юсеф изтича към мен с Муджахед на рамото си. Каза името на брат си – казваше „Муджахед!“ Паднах на колене, когато ги видях. Знаех какво се е случило.“
Името на брат му беше една от единствените думи, които Юсеф, на 25, някога е изричал – и една от последните, които любимият му брат или сестра някога щеше да чуе.
Светлината на слънцето
На арабски Нур Шамс се превежда свободно като „светлината на слънцето“. Но от 7 октомври има само тъмнина и мъка за живеещите в обсадения бежански лагер.
Тулкарем е на 105 км (65 мили) от ивицата Газа, която вече е подложена на безмилостни израелски бомбардировки и мъчителна блокада за повече от пет месеца.
Повече от 31 000 души – повече от две трети от които бяха жени и деца – бяха убити от израелската атака срещу анклава след атаките на Хамас от 7 октомври, по време на които бяха убити 1139 души. Близо 70 000 са ранени и в Газа.
Толкова е сериозността на опустошението и загубата на живот в Газа, че предварителна присъда на Международния съд на ООН през декември намери основание за разследване на обвиненията, че Израел извършва геноцид.
Животът в двата бежански лагера на Тулкарем – Нур Шамс и Тулкарем, където живеят гъсто население от повече от 40 000 души – е трагичен от избухването на войната.
Няколко къщи по-нататък от Сааида живее Омар Загдад, чийто 11-годишен син Юсеф беше убит при същата въздушна атака като Муджахед по време на тридневната обсада на Нур Шамс от израелските военни.
„Знаех, че синът ми играе футбол на улицата с приятелите си, когато чух голяма експлозия“, каза Загдад. „Когато излязох навън, видях шест малки тела… Всички крещяха и плачеха над тях, докато кървяха. Всички те бяха млади момчета – умиращи без причина.“
„Юсеф кървеше час и половина. Молех войниците да им позволят да го закарат в болницата и те отказаха“, добави той. „Нямаше линейки, нямаше лекари, нямаше медицински сестри. Те спряха всеки, който дойде да ги спаси.“
Подобно на семейство Сааида, Загдад вярва, че синът му и другите момчета щяха да оцелеят при нападението, ако не беше препятствието на армията на колите за спешна помощ.
Израелско унищожение
Губернацията Тулкарем казва, че най-малко 79 души са били убити от израелските военни в града от избухването на войната в Газа.
Дори в окупирания Западен бряг, където управляващата в Газа Хамас няма власт, близо 400 души – включително повече от 100 деца – са били убити от израелските сили от 7 октомври насам, съобщи палестинското министерство на здравеопазването.
В поредица от интервюта с Ал Джазира обитателите на лагера многократно описват Нур Шамс като „малката Газа“.
Разхождайки се по улиците, някои от сцените на разрушение не се различаваха от тези, предавани по телевизията на света от Газа – където най-малко 60 процента от гражданската инфраструктура е повредена или изравнена.
Тук, в Тулкарем, домовете редовно се разрушават от Израел, тъй като жителите – предимно потомци на онези, които са били прогонени от домовете си при принудителното експулсиране на Накба през 1948 г. – продължават живота си сред развалините.
В близкия лагер Тулкарем пътищата са толкова силно повредени от израелските сили, че са станали практически неизползваеми.
Известно е, че десетки семейства от лагерите са били разселени и сега са подслонени в палатки, училища или джамии.
Местните казват, че е имало най-малко дузина въздушни удари в лагерите от 7 октомври насам – заедно с множество широкомащабни нападения.
Всеки път израелските сили пречеха на линейки и здравни работници да стигнат до ранените, казват благотворителни организации като PRCS.
Местните също така казват, че военните се прицелват и убиват журналисти, отразяващи събитията.
Ал Джазира се свърза с израелските военни за коментар относно тези инциденти, но не получи отговор до момента на публикуването. По време на атаката израелските военни казаха, че въздушният удар на 19 октомври е ударил група палестинци, „които представляват заплаха за войниците в района“.
Въоръжена съпротива
Точно както в Дженин, Хеброн и други редовно атакувани градове на Западния бряг, войските в Тулкарем превземат домове и ги използват като военни казарми и аванпостове, докато обсаждат бежански квартали.
Жителите смятат, че Израел води война срещу лагерите и се опитва да се възползва от нападението над Газа, за да изкорени групите на съпротивата в Тулкарем.
Лагерите са дом на група, наречена Tulkarem Brigade, включваща бойци от въоръжените крила на Хамас, Фатах и Палестинския ислямски джихад – които, поне засега, са оставили настрана своите конкурентни политически цели и визии за бъдеща Палестина .
Говорейки до сплесканите останки от дома, в който е роден, Ясер Шехадех говори с Ал Джазира за 25-годишния си син Гхайт, който беше убит от израелски дрон, докато влизаше в колата си на 17 декември в Нур Шамс.
„Животът му е в ръцете на Аллах“, каза Шехаде. „Каквото и да е написал Бог за нас, ние ще го приемем.
„Не изплаках сълзи, когато научих новината, но отвътре имах толкова много болка… Майката на Гейт беше съсипана, но не мога да плача пред никого – плача само на себе си . Трябва да бъда силен за семейството си.“
Говорейки за погребението на сина му, което беше излъчено по телевизията от палестински медии и видя хиляди да излязат по улиците в траур и протест, той добави: „Сбогомът на Гейт беше като за президент или герой – всички бяха там.
>„Всички го поздравяваха, защото беше смел и силен.
„Той пожертва живота си, парите си, положението си за каузата на палестинския народ – и аз съм толкова горд с него.“
Шехадех не разкри дали Гхайт е участвал в някакви въоръжени съпротивителни дейности. Брат му Яруб – който не е част от никаква бойна група – е в затвора без обвинение в продължение на четири месеца, след като Telegram, криптирано приложение за съобщения, е намерено на телефона му от войници на един от повече от 550-те военни контролно-пропускателни пункта на Западния бряг, според неговия баща.
Над 7000 души са били арестувани на Западния бряг – често без обвинение – от 7 октомври, според Обществото на палестинските затворници.
„Ние сме техните семейства“
Бойците и близките им не са изненадващо мълчаливи относно своята самоличност и принадлежност. Все пак е добре известно, че бригадата Tulkarem се превърна в доминиращата бойна група в общността. Паравоенното крило на Фатах, Бригадите на мъчениците от Ал-Акса, също има присъствие в града.
Докато се разхождаха из лагера Тулкарем, Ал Джазира се натъкна на двама бойци, размахващи тежкотоварни пушки M16 – произведеното в Съединените щати оръжие, предпочитано от толкова много палестински бойци.
Нито един от тях не пожела да бъде идентифициран, за да избегне репресии.
„Хората тук са съпричастни към съпротивата“, каза първият от бойците, който изглеждаше на около 20 години.
„Те искат някой да ги защити от окупацията, която убива децата им. Ние сме техните семейства. Това, което правим, е нормална реакция, за да защитим нашата земя и страната ни.“
Бойците казаха, че са против убийството на израелски цивилни, като казаха, че това е „забранено“ в тяхната религия.
„Ние се борим за мир – не защото обичаме да се бием“, каза същият боец. „Имахме надежди и мечти за нещо повече в живота.
„Пожелаваме, когато малките пораснат, всичко това да свърши и да няма нужда да държите повече оръжия.“
„Изпълнение“
В лагера Тулкарем бившият боец Мехрай Шехадех, на 48 години, описа „екзекуцията“ на своя 24-годишен син Джехад.
Той беше прострелян почти 68 пъти от израелските специални сили, докато беше в кола на кръговото кръстовище ал-Маслах в източната част на града на 6 ноември. Други трима пътници бяха убити при атаката.
Баща му каза, че Джехад е решил да се присъедини към бригадата Tulkarem в началото на 20-те си години – което го прави очевидна цел за израелската армия.
Вадейки телефона си, Шехаде показа графични изображения на едва разпознаваемия си син след стрелбата.
„Те застреляха Джехад в главата, използвайки цели два пълнителя“, каза той. „Главата му беше празна. С доктора го попълнихме, за да го разпознаем… В черепа му имаше куршуми. Окото му го нямаше.“
Видео, разпространено в социалните медии, показва Джехад и трима други в сребриста кола, когато израелските сили ги нападат от засада. Войниците стрелят с картечници по превозното средство, като се приближават до прозореца, преди да спрат да пръскат куршуми в безжизненото тяло на Джехад.
Шехаде добави: „Когато това младо поколение порасне, виждайки съществуването на окупацията – бомбардировките, разрушаването, геноцидите – винаги ще има онези, които се съпротивляват.“
Моханед Хамдалах, обществен активист и жител на близкото село Анабта, направи паралели между нападението над Газа и отношението към бежанските лагери в Тулкарем.
Той каза, че Тулкарем и близкият Дженин понасят тежестта на насилието на окупацията поради позицията си близо до израелската граница, както и силата и вградеността на техните съпротивителни групи.
„Повечето от атаките на Западния бряг са срещу бежанците в лагерите“, каза той.
„Всичко това е част от колективното наказание на Израел. Когато загубят в Газа, само след няколко дни те идват в Нур Шамс и след това отиват в Дженин.”
Това колективно наказание вече доведе до убийството на 14-годишния Муджахед Сааида, чиято майка го оплакваше с натрапчиви думи: „Слава Богу – той ме благослови с търпение“, каза Абир Сааида. „Ако не беше това, една жена в тази ситуация щеше да полудее.“
„Синът ми все още дишаше. Може би, ако пропуснаха линейката, Муджахед можеше да бъде спасен.
„Да видя как синът ми умира на земята със собствените си очи е нещо, което никоя майка не трябва да страда.“
